Тази обява я видя случайно. Манекен Разпътников не четеше вестници. Въобще не си цапаше своя изтънчен и изрядно нареден, мисловен образ с такива нещица. Беше се регистрирал в големите агенции за набиране на персонал по категории, интелигентност и образование. А и притежаваше всичко необходимо за тая цел. Три лъснати дипломи за висшо образование. С една малка ометка.
Първата я изкара със зор, като запек от петнадесет дни в тоалетна. И каквото излезе, водата го скрива. За втората приритва на баща си. Той плати и така. Трета му я подариха. Преспа с ректорката. Няма да казва сега на колко години е. А, има и магистратура. По коя от трите, така и не запомни. Винаги си носеше всички дипломи на куп. Не беше ги гледал, от когато ги получи.
Та за обявата. Видя я случайно в центъра на една масичка, на която хайлайфа си люпеше семки. Нищо, че половината боклуци падаха на земята и сервитьорката гледаше на кръв. Мълчеше де. Къде са те, къде е тя.
Скришом разсипа останалия боклук и ската вестника в задният си джоб. Като си отиде в къщи веднага хвърли белия си панталон за пране, хвана с две щипки вестника и излезе на тераса. Видя му се нечисто, за хола.
Изисквания,
- комуникативност и усмивка - да не се секне работната маса
- изискан вид - да не получи стрес /същата/
- приобщаване към навиците и възприятията на същата, за да има по-голяма производителност
- всички други изисквания се получават и доучават в движение според нуждите на работната маса от която зависи и членската маса.
Разпътников винаги се беше нагаждал. Тия неща му се струваха като няколко малки мравки, като видя, че има възможност да посочи някаква сума за възнаграждение.
Отвори бялата си кола със замах, която пак баща му я беше купил, и се напери. Ясно си представяше как седи в един голям слънчев кабинет и се върти на стол и как си навива синджирче с ключове на показалеца / после ще фантазира за къде/.
Влезе в упоменатата сграда и запристъпя към посочения кабинет. Почука и влезна. Там имаше само една секретарка, която му се усмихна любезно и каза.
- А вие ли се обадихте. Отговаряте на всички условия. Само трябва да изберете в коя опитна станция да работите. Краварник, жабарник или пчелин.
Разпътников не попита дори какво ще извършва. Ченето му увисна до връхчетата на белите, лъснати обувки от Армани.
Първата я изкара със зор, като запек от петнадесет дни в тоалетна. И каквото излезе, водата го скрива. За втората приритва на баща си. Той плати и така. Трета му я подариха. Преспа с ректорката. Няма да казва сега на колко години е. А, има и магистратура. По коя от трите, така и не запомни. Винаги си носеше всички дипломи на куп. Не беше ги гледал, от когато ги получи.
Та за обявата. Видя я случайно в центъра на една масичка, на която хайлайфа си люпеше семки. Нищо, че половината боклуци падаха на земята и сервитьорката гледаше на кръв. Мълчеше де. Къде са те, къде е тя.
Скришом разсипа останалия боклук и ската вестника в задният си джоб. Като си отиде в къщи веднага хвърли белия си панталон за пране, хвана с две щипки вестника и излезе на тераса. Видя му се нечисто, за хола.
Изисквания,
- комуникативност и усмивка - да не се секне работната маса
- изискан вид - да не получи стрес /същата/
- приобщаване към навиците и възприятията на същата, за да има по-голяма производителност
- всички други изисквания се получават и доучават в движение според нуждите на работната маса от която зависи и членската маса.
Разпътников винаги се беше нагаждал. Тия неща му се струваха като няколко малки мравки, като видя, че има възможност да посочи някаква сума за възнаграждение.
Отвори бялата си кола със замах, която пак баща му я беше купил, и се напери. Ясно си представяше как седи в един голям слънчев кабинет и се върти на стол и как си навива синджирче с ключове на показалеца / после ще фантазира за къде/.
Влезе в упоменатата сграда и запристъпя към посочения кабинет. Почука и влезна. Там имаше само една секретарка, която му се усмихна любезно и каза.
- А вие ли се обадихте. Отговаряте на всички условия. Само трябва да изберете в коя опитна станция да работите. Краварник, жабарник или пчелин.
Разпътников не попита дори какво ще извършва. Ченето му увисна до връхчетата на белите, лъснати обувки от Армани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар