Страхливка

Пак се появи с тъмната си сянка. Знае че, че не се страхувам от нея. Но винаги намира слабо място да напомни, че все пак ще отида там. Иска да покаже, че съм една прашинка от многото. На нея и е все едно какъв цвят съм. Просто подшушва, че най големият ми страх е от самата мен.
Просто
- не съм чула това, което искам
- не съм изживяла това, което желая
- не съм тръгнала натам, накъдето съм гледала
- не съм видяла това, което само съм сънувала
- не съм защото съм страхливка.
И когато наистина дойде аз няма да се страхувам от нея, а от себе си.