ще влизам, без да чукам
вратата не скърца
от ръждясали спомени
днескашният лъскав
стъпва бос
на пръсти задминава
вчерашният хаос разпилян
прибягнал в крос
сбърках
още тлее старият ти белег
не скърца от скрита тъга
ни една сълза
само стържеща песен
от вчера
с блестяща, топла роса
днескашната обувка боде
луфт от време
прави пришка
в хаоса на оня ден
а аз искам някак в тях
да се сгъна и да се побера
Там където не ме пускаш
ще влизам, без да чукам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар