завит под чаршафа
като призрак от спомени
на ръба в полумрака
усещане някакво
сложено в джоба
от вчерашно чакане
сдъвкана, самотна
прокоба
не трябва светлина
на много лъчи
само две желани очи
пътеката ясна
при тъмна луна
там ще се слеят
в диря една.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар