Набленувана пролет

Колко пролети сънувани
паднаха зад вратата
за да остане, набленуваната
една истинска
след кошмарна, зимна нощт
да изникне цвете
не разтълкувано, изтъгувано
и малко смачкано
от пазеното семе
на изкуфялата изминала
сега да бори вятъра
или пороя с въртопа
и в ден и в нощ
прескочило цялата луна
на дълъг сън
и самота
хоп, неговото слънце
в шепа синева
идва набленуваната пролет
разпуква
забравено от времето си
зрънце
в закъсняла но цветна...