четвъртък, 24 март 2011 г.

Чакам утрото

Не написах за съня. Оня, който няколко минути преди алармата ме стряска. Не, че е кошмар. Но да скачам от приказка в реалност.
Не написах и за филията, която не доядох снощи. Тя ми е навик, борбата за оцеляване без гарнитури. Някакъв начин на съществуване с хрущящите камъчета.
Дори не обрах трохите от масата. Нали все ще оставям вчерашното. Днес просто го забравих и си чакам утрото. А то идва по бързо, когато съм гладна и недоспала от...

Няма коментари:

Публикуване на коментар