под нечие рамо
наднича
по други стъпки
да стъпва
изсъхнали и изметени са
вятърът ще се спира
нали е скрита
как е
пред съблечени мисли
ще гони съдбата
наведена ще се спира
крета отзад
като дигне глава
е сама
там по баира
в остатъчно зрънцето сила
което извира
само понякога ще съблича
някоя
да помечтае за някого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар