по огрения праг
като измамник далечен
запристигал е пак
наднича в ключалката
всява светли петна
като се отвори вратата
пак е избягал
само мирис и спомени
на изтривалката
колко пъти е минал
не е и броил
натъркал е топло по рано
хоп при звездите
таме студен, далечен
не мил
дали като куче
ще легнеш да чакаш
свито в ъгъла
там в полумрака
като просяк
ще протягаш ръка
мига ще каца
когато си иска
няма мярка за време
шепата ако усети
да стиска, да стиска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар