беше тъмно
провери за последно
пътят днес
никой не му е посочил
там чакаше протритата раница
зашита от снощни мечтания
а в джобовете не мърдаха
спомени
сложи си ясна усмивка
за новата страница
не натъпка дрехи
от своята същност
остарялото дърпа
храна не му трябва
все ще намери педя
да застане
без невидим стоеж
само някаква карта на дъното
нарисувана стълба
нагоре
за своята приказка
две малки звезди
за ръце
са се хванали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар