събота, 9 април 2011 г.

Страничка13 - Скрита работа

Ахна, Любчо засаждаше лехи с домати и пипер, а Лъв подир него заравяше. Така бяха подредили вадите, че приличаха на зеленчуков Версай.
Когато привършиха с видимият разсад, за който тя не се замисли от къде е заслепена някак, Любчо изтърмъчи един ъгъл и изсипа някакви семена а котака заглади с опашка. Нали нямаше очила, не видя какво е. Тя се просълзи от умиление подпряна на перваза и се размечта за главомолната промяна на двамата диваци, сега примерни момчета.
Изведнъж се раздрънча на вратата като на пожар.
- Слушай комшийке, твоите любими непрокопсаници са ми унищожили половината оранжерия. Даже кучето Боби не можа да ги спре. Беше вързан в една коприва, горкия. А знаеш, че е голямо страшно куче. Муцуната му беше издрана. От оня оранжевия ще да е и само да ми падне.
Ама вчера си мязаше на зелено поле в различен тон. В момента е залегнала на петна сякаш през нея са минали стадо мамути. На това отгоре е проскубана на откъслеци за трупане на сено за зайци великани.
Това е разсада, който гледам сума месеци и трябваше да продавам. Трябваше. И паднах още като влизам. Цялата е прокопана в дупки и тунели. Ма аз по лесно се отървах от къртиците. То сега сякаш са търсили пиратското съкровише на четирдесетте разбойника, и сякаш толкова са дълбали.
На това отгоре са накъсали половината ми пликове с вносни семена за цветя. Знаеш ли колко струват и кое къде ще излезе и с кое ще се омеша.
Сега ще никнат всякакви гяволии а аз ще гледам после къде сънуват и зимуват гладните.
Ако ги хвана , ни уши ни опашка ще остане.
Любчовата майка рязко се обърна настръхнала като таралеж. Изведнъж, като по чудо беше и минало всичко от падането. Сега всичките и нервни възли се бяха качили и искаха да се отвръзват. Като хала литна към прозореца, защото въобще не и се заобикаляше и ахааааа да скочи...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар