неделя, 24 април 2011 г.

Страничка16 - Хепи бъдей

Кученцата въобще не и ́ обърнаха внимание. Не им мигна окото, че тя се приближава. Наклониха дъската, защото тя си беше една паянтова мандалка държаща се само на два тела. Скочиха пъргаво на сламата а тя остана стреснато да гледа. Дори и след като се измъкнаха от сайванта, стоя няколко минути, без да размишлява. Обърна се и бавно се запъти към кухнята. Още щом стигна, усети мириса на ванилия , карамелизирана захар, и една тишина.
Изведнъж всички се строиха като след въздушна тревога в средата на кухнята.
Пуфи, Муфи и Гуфи, майка и́, Лъв и Любчо и Хепи бъдей......Огледа се, кой ли е рожденика. Зад тях нямаше никой, само тортата. Изведнъж се усети, че е тя, беше забравила. Всички, въпреки своите забъркани или забързани неща не бяха забравили.
Седна на стола, загубила ума и дума и те само това чакаха. Първо двете кученца и домъкнаха чифт нови пантофи, червени. А третото и дърпаше кош за боклук с педал, досущ като котак.
Майка и ́ измъкна един грамаден кашон от някъде.
- Ти какво си мислиш, че съм стара и изкуфяла. Ходих в града и ти купих комп, така се казва. Няма само Любчо да има. И аз имам ходих на курс и сега си правим седянка у скайпа. Ще включа и теб, че да готвиш по моите рецепти.
Любчовата майка леко настръхана, но се усети и седна.
Лъв дърпаше някакъв затворен кашон. Няма как да не приеме. Отвори, на дъното лежеше малко рижаво котенце. Красавец, дано е малко по хрисим от баща си. Явно Лъв наскоро е ставал баща въпреки всичките си лудории.
Остана Любчо, държеше букет цветя. Дано не бяха от нечия градина. Лъв леко и побутна очилата които беше скатал. Бяха горски и полски цветя.
Един мак падна и кученцата се засилиха към него. Лъв като тигър се спусна от другата страна...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар