петък, 1 април 2011 г.

Тя беше

Същото тяло и очертания. Не съвсем прилепнала рокля, която оставяше мъжките фантазии да се развихрят. А материята от една специална коприна. Не, всичките и мускулчета играеха и огъвха плата на фигури.
Тя беше!
Върна се двадесет години назад.
Когато се покажеше, събираше очите им и ги връзваше на моряшки възли. Всички погледи се залепваха най-вече на задника и. Защото тя не спираше никога ,и не сварваха да и видят лицето. Сякаш нарочно като стигне до тях отмяташе дългата си коса да се вижда как се движи като живак.
А крката и като една достойна и голяма гарнитура се мятаха като знамена, пред които всички заставаха във всевъзможни животински и хишнически пози.
Никой не се интересуваше как се казва, коя е, и от къде е. За тях тя беше, една обща сексулна картина. Всеки искаше тази картина, но не за да я пази, а да я разскъса.
Разнасяха я в спални със сатен, на кухненски плот, в градската градина посред бял ден и къде ли не. Нищо, че тя си нямаше понятие и се изключваха всякаъв вид чувствени нещица като любов.
Може би само с крайчеца виждаше залепналиете им ченета на тротоара. Все пак повтаряше репортора си и преминаваше покрай тях по един и същи начин, като желан къс за скесуален нагон.
Та и сега. Тя беше!
Тръгна подир нея както преди толкова време, привлечен като от магнит. Реши, че двайсет годин са досттъно време да се реши да я спре.
Същата фортуна, но искаше да види лицето и от близо. Беше прихванал някаква сантименталност. Без да поглежда къде стъпва, леко побягна.
Тя беше.
Все така изправена, горда и с онази специална осанка намирисваща на сексуален намек.
Изведнъж пресече отсреща. А той не така млад и бърз се понапъна и хоп премина на червен светофар посред бурното и бясно свиркане на колите.
Толкова беше заслепен та се спъна в банкета и падна. Когато повдигна поглед, потъна в дълбоките и сини очи на жена си. Беше си купила нова рокля.

Няма коментари:

Публикуване на коментар