Торба

И да те хвърля, пак ще се върнеш като паразит. Ако го направя това значи , че ти обръщам внимание и си важно нещо. Достаъчно че си цапам пръстите ей тука с теб. Но ти си явно нещо. А от време на време те поизтупвам, не те галя разбра ли!
Аз да не съм празен идиот само с един спомен. Бих искала, защото ще си запазя един истински. А ти знаеш ли какво си? Моята фалшива торба. Няма как да те изхвърля, миналото не изчезва.
Знам какво има в теб.
Една ей такава голяма простачка. Ама тука я няма бе, грешиш нещо. Оная там е друга. С пет грама разум , но силна, млада и здрава. И си мисли, че хваща вятъра. Аха, докато започне да куцука и тогава търси позиции. Само къде е забравила да ги постави, а с тези побелели коси не я познават.
Тихо, че ще взема пръчката.
Айде сега ще се разгевезяваме, да се изслушваме. Какво толкова ще чуя за една, която вярва. Или искаща да вярва, слугиня.
Ами какво друго ще да е? Или в какво, по точно. Не някакви сладникави погледи бягащи на завоя. И такова, изранени и дългогодишни чакащи препятствия за крачките. Само, че ти и ехо не разнасяш, пълна самота. Причули ти са се сигурно ония, които трябва свършат, покажат или разголят нещо. Или пък другите, които знаят само да използват.
Е няма да те удрям де. Просто утре ще си пак в ъгъла. И не ти се сърдя. За какво? Нали ти казах, че не съм аз там.
Ти кога ме видя да плача, искам или прося.
Как какво?
Да ми изпиват болката. Да ми изтеглят погледа. Да ми знаят мярката на крачките. Или дъха който дишам, дали ми стига. А ударите на сърцето, просто да си ги знаят, без да са ги сънували.
Ха, ха, ха. Измислях си фантазии и ако са в теб, значи това не съм аз.
И не си мърмори под носа, оф под конопеното си дъно, ясно! Иначе, другия път ще те забравя и ще се превърна в самотник. Такава имало в дъното ти. Глупости дърдориш. Щом има душа, значи не е. Тя може всичко. Важното е да не е я загуби и да е винаги АЗ. Въпреки лигата, калта и каманите.
Ма на теб пък какво ти мирише? На това по горе, нали?
Шът де, аз на какво воня. На една изправена, горда и устата естествено. И какво общо имам, че искаш да те поддържам. Кръвта казваш?! Ти стана и доктор.
Ти си само една торба с разпилени години на мечти и минало. Че и с фалш нишка за бъдеше.
Я стига си ме припознавала. Марш в ъгъла. Ще те гледам и ще ти се надсмивам. И ще се уча, естесвено.
Ако се опитвам да те изхвърлям това значи, че си много важна.
Но не си!