И словото

Не мога да знам кога сте искрени. Нито кога лъжа посипвате. Просто се срамувам от двойната ви употреба. Казвате едно, а всъщност друго сте искали.
Впрочем всичко вършите с двойствения си разум. Рисувате чрез мен цветя, а зад тях боклуци. А тях кичите дори и на главите си, пак с мен.
Колко струва да направите чрез мен фантазия, не приказка. А такава в която да примамвате, дори и близките си. Да им цитирате неща, които уж сте писали, с мен.
Да ме прекарвате в лъжа, а след това химикала да натискате и да се кълнете в измислената си истина.
Чрез мен имената си събирате да крадете, мамите дори убивате. Понякога се питам що съм сред вас и не съм ви оставило в тъмнина. Не е ли това истината?
Може би съм тук заради оная мъничка ръка, която пише "чисто"мамо. Или другата. Малко по-голяма, със своя нескопосан стих завършващ на, обичам те.
А размития лист с драсканиците и петно? И за него се обръщам да го довърша.
За оная зряла с цъфналите сливи, също. И другия, който пише за всичко, което другите задминават.
А и от фалшивите, няма как да избягам. Просто едните са искрени, а другите само ме използват.
Срамувам се от двойната ви употреба и мълча. Просто вие говорите чрез мен, но как!