Вътрешни разговори

Духът се скара с езика.
- Вечно дъвчеш, млещиш и доброто утро забравяш зад гърбът си. Пърдон, в стомаха си.
- Кой, аз ли? Ти сега се връщаш. Хойкаш да рушкаш из разни силуети. Ама защо не кажеш направо, добър вечер.
- Ти сега какво, времето и мястото ли ще ми сборуваш.
- А ти, моята туршия.
- Каква туршия бе? Ти само плюеш гадории. А това което бълваш няма стил и изказ.
- Аз поне се показвам да не ме настъпят. А кой крие своите дири? Като изчезне и се завърне не разпознава деня от нощта. И само ах, ех, ох и м м м м.
- Я млъкни с този двоен и тия дивотии. С едната половина боклуци завърташ, а с другата мен се опитваш да примамваш.
- Не е вярно. Сигурно съм бил подут в треска, нали само знам да мляскам.Може докато съм бил в делириум, разума нещо да е оплескал.
- Сега пък друг ти е виновен. Ако те клъцне някой какво.
- Аз ще дъвча, няма да говоря. А вие няма да си имате бърсалка. Защото аз само си мрънкам. Всъщност гласно за вашите нещица говоря. Естествено е като се ядосам да дрънкам глупости. Обаче съм си само инструмента, а вие командьори.