Чаршафено събуждане

Някой почука
влезе през онази
пролука
едно събуждане скочи
наля две чаши усмивки
тръгна босо
късче синьо
в очите му грейна
а в косата лъчите
една рошла наднича
и го хареса
с две различни очи
се заобичаха
малко отнесено
едното спеше
другото дремеше
не слагаха етикети
на времето
нямаше надписи
гукаха като деца
то я гъделичкаше
добро утро
детско отминало
днес ще станем ли
да се каляваме
оф, рече рошлата
много си настоятелно
как добре си играехме
на чаршафено събуждане
нали не съм минало
не, утре пак рано
а после напред в деня
нали се знаем, двамата
аз, твоето събуждане
ти, детско не минало.