петък, 22 април 2011 г.

Загубени минути

Запълвам безсмислените си часове, с каквото си поискам.
Не ми брой предметите, цветята и пръстите на ръката. С какво и колко, и без това тука има само два силуета. Обаче теб ти пречи, че е празен ъгъла. И някак не е привично, нещо да е намислено. Дори сиво, камо ли пък цветно.
Ти знаеш ли каква е тази дума?
Не знам какви са твоите допирни точки, но през моите очи са невидими.
Пречи ти, че безсмислените ми минути не се строяват пред теб и не козируват. Или не гледат зомбирано повелителният ти поглед за да спрат въртенето на своите глави. Дори не знам дали си забелязал, че нещо мърда. Може би самата сянка, която падаше до теб я няма. И сега лъчът те ослепява. Толкова дълго е било, че се размърда. И какво ще търсиш?
Загубените си минути, часове а може би години.
Запълвам безсмислените си часове с каквото си поискам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар