заспива
да скрие свойте
тайни
самотни изповеди
в звездите и се крият
в тъмата, сълзи
безимени, незнайни
под одеяло
от неизречени слова
се скрива
главата
на възглавница с крила
чаршаф
с шарки не пристигнали
пижама, ще дойде ли
да, да
А утрото
пристъпя бавно
с усмивка
и детска суета
изкарва светло влакче
славно
с палави и весели
правила
слънчо дарява
маски
бели и добри
небето намига
премрежено
но с поглед
благ и мил
цял ден
ще се събират мисли
като на пъстър панаир
ще играят весело
ще тичат
до вечерта
тогава
всички ще се пръснат
неистово
щом луната се покаже
с оня тайнствен поглед
лукав, див, игрив,
и не казващ
кой, кого и как
би искал
и какво би отделил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар