понеделник, 25 април 2011 г.

Пролетни надежди

Когато пролетта запристига
погали дърветата
затопли земята
и аз се изправям
като замръзнало цвете
или заспало
слагам онова
за очаквани стъпки
чукане на вратата
се чува
туп, туп
в кушия
цяло лято
поредната отворена дума
когато няма врата
да се отвори
и да каже
че идва по друма
до есента
със събрани очаквания
семена падат
и песента
на скрити оплаквания
Пак дойде пролет
кой надига глава
дали някой
от надежда
пристига.

4 коментара:

  1. Дори само надеждата е достатъчна, защото тя е началото.Началото на пътя.

    ОтговорИзтриване
  2. Пътя е там където всеки реши :)

    ОтговорИзтриване
  3. А Емо и като реши да вземе да тръгне :)

    ОтговорИзтриване