сряда, 11 май 2011 г.

Страничка19 - Неравна битка и...

Отгоре паднаха две хлапета като коркови тапи, а след тях скочи Любчо. Никакво внимание към тях, защото двете се изправиха а Любчо се настафърчи като ядосан котарак срещу куче. Въобще не му мигна окото, че са двама. Ритна в пищяла единия и веднага клекна защото другия беше посегнал. Докато се изправя го цапна в капачките и той си седна на задника. В това време първия се беше изпънал, но Любчо тутакси му заби юмрук в рамото. Малко преди да падне обаче, противникът му успя да го удари около лявото око и на Любчо му причерня и падна.
Събуди се в стаята си с два пръста наврени в очите.
- Как се казваш момче? Спомняш ли си нещо? Колко пръста виждаш? На училище ходиш ли? В кое училище учиш?
Като чу училище Любчо леко отвори едното си око и като видя стения часовник се стресна. Имаше договорка и чакаше да звънне джиесема, а при създадените обстоятелства даже не знаеше къде се намира той. Сега трябваше да се отърве от доктора и да покаже достатъчно добър вид и не толкова де. Достатъчно да се пръждоса тоя и да го оставят на мира и не толкова да не му поискат сметка за някои действия. Да не говорим, че можеше да отърве един ден училище като спасител на черешата и герой в неравен бой.
- Докторе, как е детето. А събудил се е, значи е по добре. Нека да почива казвате и утре никакво училище. Елате сега по едно кафенце.
Тъкмо затвориха вратата и джиесема на Любчо иззвъня.
- К'во стана е брато? Голем шаш. Уж глеах да не целя. Ама ти секаш обърна петалите. Нали уж беше удрям, стоварваш се и.. Ама ти се облещи и се белна. Ей тука до мен е и Пешо, да те чуем.
- Нищо бе. Вие не знаете ли какво е театър? Важното, че всичко е наред и ....
Вратата скръцна...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар