сряда, 18 май 2011 г.

Страничка20 - Отвръщане на ударите

Вратата скръцна и влезе майка му.
- Вече двайсе минути те чакам в кухнята за закуска. Това, че вчера си падал за една никаква череша не те спасява от училище днес. Затова си вдигай парцалите веднага.
Любчо влезе в клас в последната стотна от секундата, защото учителката едва не му настъпи петите. Седна на мястото си тръшна една тетрадка за парлама на чина и взе да рови за любимия си арсенал. Пешо и Иван вече бяха тук и само чакаха.
Още не беше се наместил и усети мравучкане по левия крак, което тръгна по цялото тяло. Изведнъж Любчо започна да се почесва и да подскача, дори стана от мястото си. Правеше най-различни маймунски физиономии и се потъркваше с каквото докопа. С част от слуха си чу.
- Какви са тези циркаджийски номера Любчо. Марш навън да се успокоиш. И внимавай, че другия път ще извикам майка ти.
Със сетни сили се добра до мъжката тоалетна и се заключи в кабината. Само за секунди изхвърля всички свои дрехи и остана по бельо. По него спокойно си лазеха яркочервени мравки. Това беше номер. Такива мравки имаше само в градината на Лидия. Баща и беше донесъл някакво тропическо дърво и с него тия гадини, които вирееха само под него. Сякаш виждаше ухилената и физиономия. Сепна се, като знаеше колко има да си връща. Последният номер бе една мишка в раницата и. Кой друг му я бе донесъл, освен Лъв.
Сепна се от още нещо...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар