петък, 6 май 2011 г.

Гергьовден

Всяка година на този ден печеше агне. Нали се казваше Георги, синът му и той. А най - вече внука, който чакаха за обяд и той носеше същото име.
За тая цел по ритуал, ставаше рано. Всички селски мухи спяха и месото оставаше не накацано. Така и днес. Облече се, взе фенерчето което му подари внука и тръгна към кошарата.
Още щом влезна и...Всички овце бяха застанали на два крака с по два ножа на кръста и сякаш него чакаха.
- Седни на сламата Георги, сега ще те съдим. Вярно е, че сме животни и сме създадени за храна и облекло. Но да знаеш, имаме чувства повече от вас.
Така ли ни една година в твоя съзнателен живот не ти дойде ясна мисъл, че и ние жалим за децата си. Знаеш ли защо всяка година се агним, а не като вас. Надежда, поне веднъж да ни остане едно. А ти ги продаваш. А най хубавите ги колиш пред очите ни, само защото за хубави и пъстри.
Какво толкова трупаш. Нали и хората умират все пак. Жертваш нас животните за да имаш в аванс.
- Всеки ден ни причиняваш болка с пръчката. Кога не сме вървели в една посока? И как ни тръшкаш за четри кила вълна. Но търпим, защото става толкова горещо.
Все взимаш зло куче да ни пази уж. Като се появи звяр или крадец се крие, а ние трябва да се обединяваме да се спасяваме.
Днес си решил да вземеш поредното агне на Мара, а тя ти бе водачка десет години. Догодина може и да не се агни. Нима ще изядете поредното и агне, само защото нейните винаги са пъстри и това е обичай. А иначе я хранеше от ръката си, защо? Та ти прибира стадото. Дали ти е идвало на ум, че агнетата са деца на овцете.
Измислили сме ти няколко наказания.
Мислехме като теб. Най - милото да ти вземем, внука. Но, всички сме били майки.
После приготвихме ченгела за теб, но имаме душа дори овча.
Дори да избягаме винаги ще има овце и Гергьовден. А и както казахме все пак сме създадени по една съдба там, за храна и облекло.
Не става ли да се колят болнавите агнета, като се редуват без да се гледа дали са пъстри. А и като продаваш, не вземай наред.
Помисли добре. Да не стане така, че да започнем да си променяме овчата съдба. Да се съберем всички селски овце и да ви изправим на съд.
Георги се събуди като няколко минути не знаеше къде се намира. В един момент скочи. Жена му седна в леглото и запита.
- Какво стана?
- Днес ще заколим за курбан агнето на Дона, нещо е болнаво. Ще оставим пъстрото на Мара.

Няма коментари:

Публикуване на коментар