събота, 7 май 2011 г.

Няма точка

Не искам да ми говориш за Любов.
С думи да запълваш тишината и тя да се обърне в шепот. А той да лази по стените като прашец довят от вятъра. И тъкмо когато се опия, пак същия да ги отнесе в пространството.
А аз да лазя в самотните си шепи за някакви си думи.
Или да приличат на пеперуди, които кацат за малко. Но щом се размърдаш или ще стане студено, или изчезват.
Даже и тях си ги представях, нарочно. Да променя мълчанието. Да се развикаш на моите измислици с размах, или да направиш жест.
Но пропътувах по вперения ти поглед, ей там надалеч. Не намерих точка.
Кое е по лошо? Едно дълго и смазващо мълчание или една лъжа?

Няма коментари:

Публикуване на коментар