Дори да не пристигаш

Дори да не пристигаш, аз съм там.
Заграждам чувствата на потъмняло от снощното ми чакане. А те застават като капчици мъгла по ръба на чашата, но аз ги изпивам. Дори една да остане облизвам както болник напуканите си устни.
Дори да не пристигаш, аз съм там.
Нареждам масата със старите пирони, без да ги крия с покривка. Наслагам всичко сбръчкано и грозно, което може да те отврати. И без това ако пристигнеш ще се вгледаш в цветето във вазата. А днеска то блести, но утре си увяхва в белите си коси.
Дори и да не пристигаш, аз съм там.
Приготвям си постелята,за радост, сълзи и за любов. Сега е колосана и не премерена. За мястото под нея забравям и не знам.
Дори да не пристигаш, аз съм там.
Изваждам бравата с ключалката. Без да усещам невидимия враг и наранявания праг.
Аз съм там
на не казаната ни посока
на не разчистената ни пътека
на не построената ни магистрала
на не посоченото ни място
Без да усещам къде съм. Аз съм там, дори да не пристигаш.