петък, 20 май 2011 г.

Разголена панелка

Много си обичам панелката. От мерак не съм яла и не съм пила да споделя моята любов.
Ма защо да се хабя в ядене. Ей го оная вляво си изнесе кухнята на терасата. Колко ми трябва да си покажа гурелите през маркизата и да изсърбам едно кипнало кафе. А в това време да се покаже другата вдясно и да обсъдим светската хроника.
Най- вероятните новините ще са, да чуя еди коя си к'ъв италиански мрамор си турила а другата има толкова паяжини, че ще се обеси. И даже ще разбера кой и колко торби си е донесъл от село.
Обаче преди това другата отгоре ще си тръшне персийския килим и ще спре звуковите ни пледоарии с сексуалните си страсти. Примерно различен вид презервативи и някой завит на охлюв косъм. С подробност да не съм ги чула. Как се уговарят за някаква си поза калинка. Ма т'ва да не е поляна за животни. Те сигурно не знаят Кама Сутра. И аз не го знам ама...
И за да избегна изтупването на страстите се поиздърпвам назад, като оная отдолу само това чака. Изхвърля някаква торба със замах. Едвам се чу из тревалъка, един метър. Ще се усети от горещината до седмица.
То из тоя тревалък миналата година излезе змия и кат хуканаха насъбралите се на дернека, развали им рахатлъка. Тъкмо обсъждаха тази която я няма, колко и била бяла вратата. А тази която излиза, колко и била къса полата.
Стойте, викам им, смок е. Те вече се бяха разбягали сякаш у тях си нямат смоци. Някой дори по два. Единия някъде отвън. За тях няма нищо де. Някоя друга се прави на Шерлок и хоп любовен роман или сериалче на живо.
Те всичките са идеални домакини и чистят по три пъти на ден. Само ако те заклещи едната в асансьора примерно. Или си е осигурила постоянен достъп до апартамента ти. Голям кеф.
Разбираш я колко безбройно пъти си е прала завесите и с марката.. Как ей така си ...и започваш да охкаш. Ненадейно те е заболяла глава и вземе та си тръгне, мъка. Чак излизаш на терасата и я виждаш как най- културно си люпи семки през нея, чистница. Ремонт е правила.
И аз правих. Като залющих да варосвам на гладко, че като се отвори една дупка. Мъка, умрели хлебарки. Не сложих траур де. Въпреки всички пещерни заземвания и плочки си щъкат. А скоро се сдобиха с компания, мравки. Така че няма какво да ги мисля и да се вкисвам.
А и ремонт няма да правя вече. Само тука там козметичен, като прескачам мухала. По него излязоха гъби.
Сега имам някакъв нов вид гъба къде не съм я чувала.
Бясна гъба.
Една стена разделена на две. Половината за свекърва, другата за снаха.
Една стена за тъща и зет.
Една стена за шеф и подчинен.
Една стена за банкер и клиент.
Всички стени са заети има и резервни. Оня ден идва един и ми дрънчи.
- Госпожо давам ви 100 000 лева за тая панелка. Ще я събарям и ще правя кооперация. Там ще ви се полага една стая и кух...
-Марш бе срсемин. Ти знаеш ли каква любов имам към тая панелка. Какви миризми, болести и бизнес. Аийсиктир ще ми взема сърцето. Да не отварям санитарния възел, че спря водата, сам ще избягаш а а а а а а а.
Тъкмо си затварям вратата на съкровището и като ме люшка една музика от джама, за чудо и приказ. Гледам май са се завъдили вълчи тумби наоколо, животинки ве. Може да си основем дружество за опазване на дивата, зоологическа природа. След това да си махнем домашните любимци и да си вземем тея дето вият.
Сега ще отида да си зачистя малко от гъбата на стената за портрета, който държавата ще ми направи за признателност и любов към панелката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар