Още щом се роди човек, търси своя бисер. Въпреки, че това което е натрупал не смята за своя, не го изхвърля. Събира и надписва. По пътеки, камъни и стръмнини е вървял, без да знае дали ще се върне.
Един търси бисера на красотата. Наслага намерените като помади върху душата си.
Друг събира пари да го купува и после в прахта, колкото и да е струвал.
На някой му преминават бисерите за удоволствие. Все едно дали е течност, дим или храна.
Има и такива, които смятат себе си за бисер. Виждат се на червена възглавка, галени и хранени с чужда мисъл.
За бисера, всеки извървява своята пътека, камъни, асфалт или цветя. Но някак в бързината да види блестящите си идеали, стъпква своята истинска същност. Това малко, сиво камъче в краката си, което никой почти не иска да види. И ако се наведе за миг поне и да го побере в сърцето си и с поглед да го изтрие за да светне бяло, може би нещо ще разбере.
Един търси бисера на красотата. Наслага намерените като помади върху душата си.
Друг събира пари да го купува и после в прахта, колкото и да е струвал.
На някой му преминават бисерите за удоволствие. Все едно дали е течност, дим или храна.
Има и такива, които смятат себе си за бисер. Виждат се на червена възглавка, галени и хранени с чужда мисъл.
За бисера, всеки извървява своята пътека, камъни, асфалт или цветя. Но някак в бързината да види блестящите си идеали, стъпква своята истинска същност. Това малко, сиво камъче в краката си, което никой почти не иска да види. И ако се наведе за миг поне и да го побере в сърцето си и с поглед да го изтрие за да светне бяло, може би нещо ще разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар