неделя, 22 май 2011 г.

Извървени бисери

Още щом се роди човек, търси своя бисер. Въпреки, че това което е натрупал не смята за своя, не го изхвърля. Събира и надписва. По пътеки, камъни и стръмнини е вървял, без да знае дали ще се върне.
Един търси бисера на красотата. Наслага намерените като помади върху душата си.
Друг събира пари да го купува и после в прахта, колкото и да е струвал.
На някой му преминават бисерите за удоволствие. Все едно дали е течност, дим или храна.
Има и такива, които смятат себе си за бисер. Виждат се на червена възглавка, галени и хранени с чужда мисъл.
За бисера, всеки извървява своята пътека, камъни, асфалт или цветя. Но някак в бързината да види блестящите си идеали, стъпква своята истинска същност. Това малко, сиво камъче в краката си, което никой почти не иска да види. И ако се наведе за миг поне и да го побере в сърцето си и с поглед да го изтрие за да светне бяло, може би нещо ще разбере.

Няма коментари:

Публикуване на коментар