понеделник, 9 май 2011 г.

Българската любов

Българската любов се ражда в мъка, живее в такава и ако не се загуби из живота умира в мъка.
Първо обвинявах мъжете с оня манталитет пред телевизора, салатката, мача и ракията. / сега компютъра/Връща се и там, сякаш се е родил пред него. А жената си е довела всичката шетня и грижата за децата, зестра от къщи. А ако има някакво време за разходки, ТОЙ е изморен. А тя уж е влюбена ама с времето всичко си отива нанякъде сякаш не е било. Особено като започне да остарява и се разболява и мача си е все същия.
После се усетих за оная дума " майка му го е възпитала" . И тогава ми дойде наум за другия български манталитет който още не е умрял, че мъжът е над всичко. Обаче той не го знае от дете. Децата са си невинни. Майката е тази, която трябва да възпита децата си. Да им каже, че любовта не е само възпроизвеждане на поколение,работа и други физически нещица. И давам веднага пример.
"Скочи посрещни мъжа си, че се прибира от работа."
Аз се помъчих малко да променя нещата. Може и да имам грешки като майка, но се радвам когато без да искам повиша глас и сина каже.
'Тихо, че спи."
А и вече жените не искат да обичат. Май сега искат пари и визия, независимо на каква цена.

Цената е жестока.Говори се за любов, пее се за любов, пише са за любов, но ако има и прашинка...
А може би любовта е независимо чувство, което не се осъзнава. Знаете ли кой страда? Всички ние които се преструваме и си слагаме маски на усмивки.
Сега кой ще мисли за някаква си любов.

Лили Иванова - Не Всичко Е Пари, Приятелю

Няма коментари:

Публикуване на коментар