В бяло

Пак е в бяло
сливата стара
днес
булка млада
цвят, крие белези
от хорските набези
с пролетта е мома
аромат
съседна улица
ерген
малък, минаващ
дори непознат
бяла дреха
когато захвърли
без срам
плодове ще назреят
за откъсване
до другата пролет
все така
да я помнят
бързо ще цъфка
бяла премяна
не изсъхнала, сбръчкана
ухаеща, стройна
булка засмяна.