петък, 3 юни 2011 г.

Да не мирише на риба

Не обичам да готвя, не разбирате ли.
Моичкия всеки петък забива към язовира в "Банукунар". Носи една торба в неделя вечерта и иди се разправяй.
Домъкна един толстолоб, един метър. То хубаво голямо, ама да беше нещо друго да му се радваш. Люспите му малки, точно два милиметъра и половина. Дупих се два часа да намеря шублера да ги измеря. После ще говори, че съм била кьорава. Аз и без това виждам само каквото ми трябва.
Сложих го на плота, извадих ножа и издрънчахме на пода. Няма ставане да знаете. Хлъзга се като у кревата в ергенска квартира. Само, че тука не като там.
После ми донесе някаква, казвала се амур. Пет часа не посмях да я сготвя. Все виждах крилца и сърца наоколо. Даже в очите и блестяха червени искри. Хубаво, че свекървещицата/и аз ще съм такава ха ха/се обади .
- Айде де, какво и мислиш. Сто грама олио, един тиган, решетъчна лъжица, брашно,. Котлона да е на двойката и рибата да е малко алангле. ААА, остави няколко парчета за мариноване. Отрязано точно на един сантиметър и насипани със сто и петдесет грама сол, ма морска.
Вдругиден искам пак да се опържи, какво се туткаш. Тука по телевизора учените казват, че трябва всеки ден да се яде риба.
Сега каза, че ще донесе голи шарани. МА АЗ НЕ ЯМ РИБА. Камо ли голи. Не може ли нещо друго голо, ами тая умирисана... Залъгва ме нещо, че толкова силно мирише. Не на тиня. Сега няма да знам как мирише тая. Она Ивановица отдолу, си сложила в бебешката вана амури барабар с тинята. Мърдат бе. Като инструмента на ученик в киното.
В петък вечер съм решила да го проследя, до кой язовир ходи. Нещо много на парфюм взеха да ми удрят тия риби. И в това голямо количество замирисва на промоция в Кауфланд. Ако успея да се вредя и за кило свински вратни, оставям проследяването на майна си. С приятелки сме решили да ходим на селски туризъм. От любов към нашето любимо месо на което сме върли фенки /без готвенето/, искаме да разберем как стават толкова големи и вкусни. Най-вече да видим дали няма някой свинар. Нямаме много изисквания. Най-голямото е, да не мирише и да не яде риба.

8 коментара:

  1. вчера пържих една риба излезе ми през носа, Ма не ям де ха ха ха

    ОтговорИзтриване
  2. Виж, Руми, не си се сетила да си спестиш малко от мъките. :Р Моят е научен да носи рибата изчистена - който иска не само да я лови, но и да си я яде, му се налага да я изчисти там, на място. Също така и сам си я пържи в 90% от случаите, ако не съм в настроение. Трябва да вземеш мерки! Тъй де. :))

    ОтговорИзтриване
  3. Ха ха ха малко изфантазирах. Рибата е от магазина ма ми свърши олиото и задимих цялата къща. Но не ям риба и напарво ме втресе. Беше за свекървата Ма цяло кило :)))

    ОтговорИзтриване
  4. А да допълня Мочкия хапва и държи да се пържи не заради себе си деее Ма инат съм си :)

    ОтговорИзтриване
  5. Хехех. Е поне обменяме опит. :)) И ги хвърляй напрао в тавата, вместо да клечиш на котлона и да обгазяваш района. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Някои капризи не щат на тава. То бива бива ама, Сега почва карантина когато реша тогава :)

    ОтговорИзтриване
  7. А така те искам! Карантина до дупка! :))

    ОтговорИзтриване