Най-лесно е да те забравят, като стар изтъркан филм. Не, като реплика от него. Такъв на който не е стигнало нещо за да стане известен, за да се вади от нафталина и да се върти наново.
И започваш да си оглеждаш времето, какво не ти е достигнало. Разделяш си епизодите и разбираш, че си бил само един негатив на лентата. Само тук, там леко се открояваш цветно, но всичко се губи. Разбираш, че не си бил в твоя филм и не е трябвало да поемаш тази роля.
Но всеки ден си я вземал, нали! Даже си я изпълнявал с радост.
Никой не харесва една гола реалност. Но ти започваш да търсиш истинското си лице. Ти си го знаеш, просто си махаш натуряния грим. И в един момент усещаш, че си сам.
Има край теб много, но само артисти. Завъртат се в светлината на твоя миг и като им завърши кадъра без обяснения си заминават.
И започваш да си оглеждаш времето, какво не ти е достигнало. Разделяш си епизодите и разбираш, че си бил само един негатив на лентата. Само тук, там леко се открояваш цветно, но всичко се губи. Разбираш, че не си бил в твоя филм и не е трябвало да поемаш тази роля.
Но всеки ден си я вземал, нали! Даже си я изпълнявал с радост.
Никой не харесва една гола реалност. Но ти започваш да търсиш истинското си лице. Ти си го знаеш, просто си махаш натуряния грим. И в един момент усещаш, че си сам.
Има край теб много, но само артисти. Завъртат се в светлината на твоя миг и като им завърши кадъра без обяснения си заминават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар