понеделник, 13 юни 2011 г.

Мозайка на деня

Вярваш ли, че ще забравя онази нощ.
Държах я яростно и бодях по разделените си късове. Но те като сенки се разбягваха. Една до друга наелектризирани от хаоса се триеха и не търпяха допир.
В момент без никакъв шаблон по измислени места, като магнити с обратен заряд. Дърпат да се завъртят и да паднат в кръг.
Тогава се появи ти.
Не ми предложи точни очертания и вълшебни спойки. Но се наредиха. Не в марш и строй с униформа. Сега си запълват липсващите мозайки на разбърканите нощни парчета и се опитват да настигат деня.

Няма коментари:

Публикуване на коментар