четвъртък, 16 юни 2011 г.

Не знам, дали бях права

Пътувам си вчера в маршрутката до някакъв незнаен адрес, който трябва да налучкам. Някъде по средата се качиха група деца на видима възраст пети, шести клас по моя преценка. Доста шумни за малката маршрутка, но деца какво от това
До момента в който по пътя не се опита да се качи доста възрастна, но пъргава жена. Маршрутките са заключили плъзгащите и така пътниците минават покрай шофьора и се самотаксуват. Обаче жената на няколко пъти сбърка вратите и шофьора шумно я упътваше, като от своя страна тя издаваше своите странни и учудващи звуци.
Децата ги поеха с тон на подигравка и хикикане, а аз като се заслушах забравих да се оглеждам за спирка подходяща за слизане и търсене на даден адрес.
Една жена също на възраст се обади като ги порицаваше в тон, че и те щели да остареят. Вече се надигна голяма глъчка и помислих, че съм подминала спирката си и се надигнах.
Не се стърпях обърнах се и казах.
- Приличате на стадо овце. Сега и да ви заснема да ви пусна в интернет на никого няма да направи впечетление, защото е пълно с такива като вас. Липсват ви първите седем години.
Изхилиха се и слязоха на следващата спирка. Аз си седнах, защото явно съм прибързала да стана.
Не знам дали бях права да кажа точно това, но ако имаше някой родител наблизо сигурно щеше да ми се озъби, че се карам на добрия му наследник.
Също както преди петнадесет години, когато се местих от старият адрес. Група деца ритаха съвсем малко котенце, а то умираше бавно в краката им. Хилеха се на среща му и аз ги изгоних за да си отиде поне спокойно.
Днес тези са младежи и ни обслужват някъде с усмивка. Но отвътре какво има?!
А кой и колко е виновен е друг въпрос.

4 коментара:

  1. Типично е за по-старото поколение да се възмущава от по-младите. И аз си позволявам да правя забележки на такива келеши и после като теб се питам дали просто не остарявам и ставам задръстена. Но такива мисли бързо ми минават, защото сега младите наистина са нетърпими - арогантни, нахални и нямат милост към никого! Комунизмът може да не беше добър за България, но поне ни възпитаваха да бъдем личности - милиони пъти в училище се натякваше да имаме уважение към по-възрастни и да помагаме всекиму в нужда.
    А случката с котето я преживях и аз, но още по-болезнено, защото убиха нашето котенце. Подариха едно малко новородено на детето и понеже не искам животни в къщи, тя започна да си го гледа пред блока в един кашон. Хранеше го, завиваше го като малко бебе. Един ден, прибирайки се у дома, заварихме момчета от махалата да хвърлят камъни по него. Докато се приближа достатъчно, вече му бяха размазали главата. Цяла седмица плакахме у нас :(

    ОтговорИзтриване
  2. За тия последните съм почти сигурен, че са станали полицаи или поне са се опитали да станат.

    ОтговорИзтриване