сряда, 22 юни 2011 г.

Среднощни истории

Снощи не можах да заспя. Оная лудата ме накара в осемнайсет да пия нес кафе и ми се дигнаха куковете. Тя същата си е наумила, че ще си запълва времето с някакви си келяви колажи. Та ме преумори нещо и кафето ми дойде нанагорно.
Легнах си като стара и изгърбена кокошка малко преди двайсет и два. Да ама не, не иска да идва сън и т'ва си е.
Започна да ми тече деня наново и мислите да се редят като влак в композиция. Де го тоя стрелочник, щях да го бия. Всички бях без ред и искаха предимство.
Реших да изпробвам метода с овцете. Няма страшно, не съм решила да ставам овчарка по премиерски. Вече като малка съм била. Та започнах да броя. Черна, бяла, Аз, черна, бяла... И хоп котката. Тя цял ден спи, обаче и е навик да си легне до главата ми. Само, че преди това обхожда в тъмното за някоя щуротия и тогава. Тоя път легна и бях аз, почна да ме хапе. Любовни игри някакви посред нощите. Не е за сефте де. Ма пет годишна котка с ей такива зъбки и нокти в двайсет и два и трийсет. Та станах и си потърсих патъците, а дано легне и спи. Взех единия и лекичко я цапнах.
Миряса и сме заспали. По едно време къмто три и нещо сабахлам се чува шумолящ звук по пода. Тя дяволицата, грабнала единия, /оня наказателния/ и го мъкне на някъде да го крие.
Скарахме се, къде спа до сутринта не знам. Но за кафето в пет цъфна до килера да и заредя чинйката с храна. :)))

Няма коментари:

Публикуване на коментар