За децата натъртено

Всъщност за този пост се заразих от поредната заучена загриженост на някои служби, които за пореден път са хванали за клише някои проучвания. Не, че този път няма нещо вярно в това. Не вярвам в тяхната загриженост.
Децата в държавата тънели в насилие!

Аз ще започна по-напред, в оня тънък момент когато се създават.
От край време съм чувала, че сме сексуално население и вървим в някакви си класации. Не знам дали я вярно. Но явно мерака ни е хвърлен до там, защото вървим и в друга класация на изоставени деца. Или ако не звучи вулгарно, въргаляме се хвърляме някоя и друга излишна клетка и до там.
Има и един друг вид. Раждат ги и ги забравят в съседната стая и в един момент стаята се опразва. Ако забележат.
Също така еталони за родители пледират с юмруци, коли и дрехи върху своите деца. И понякога това завършва с някоя катастрофа или побой за самочувствие.
А какво да се каже за деца насилвани от собствените си родители /сексуално , да не говорим сега за етнос/.

Помните ли оня случай, когато две големи момчета се пребиха пред търпанята на цялото училище, между които имаше и възрастни хора. Едното дете почина.Никой не се намеси. И не е единствен случай.
Безразличие и жажда за шоу, независимо какво.

Службите ще си правят реклама по медиите за сметка на глупостта на хилядите без мозък, който само стига за един потен секс. Последствията майната им.
А в това време ще се изнасят деца за най-различни цели. Може за органи, педофилия, порнография.
Да ги питаш тия служби само с думи ли боравят.

Не зная какъв е еталона за родител, ако има такъв. Нито еталон за дете, който се намира в детските очи и който се скрива и приема образа в който е поставен. После твърде късно започваме да " гоним михаля". Твърде късно!

Какво разбирам аз под родител.
Независимо от простаците, хлопнатите врати, безработицата, безразличието и други, да израснат и остареят едни детски усмивки, дори в трудни моменти.
А какво ние трябва да включим в създаването на тази усмивка?!