вторник, 26 юли 2011 г.

В гората освен дървета има и друго

Преди няколко дена ви показах разни хубави храсталаци из гората. Последният път преди да вляза в лозето видях прясно изхвърлян боклук. Около 2 камиона битови отпадъци от виличките там , или близките къщи.
Малко по от другата страна има кайначе с уж минерална вода, аз не пия от там.
На другата снимка са камъните, които някой е довлякъл за да не влизат проститутките и клиентите с колите си навътре из гората. Сега спират на пътя. Познайте какво правят.

7 коментара:

  1. Не мога да се сетя кога беше последния път, в който видях природна картина, която да не е била оцапана от човешки отпадъци.

    Например във Варна морската градина се спуска косо към плажа, а между тях са заведенията и една алея. Та на този склон, целия в храсти и дървета е пълен с всякакви боклуци, стигащи чак до задната част на заведенията. Даже имаше и една изкъртена пейка, захвърлена там...

    ОтговорИзтриване
  2. Как ще се сетиш като картинката е постоянно пред очите ни. Само напролет се сещат и е се юрват едни апели. И кой излиза, който не замърсява.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, много боклук, навсякъде!

    Сега като бяхме на село, една сутрин дим отнякъде и като се чува едно пукане. Решихме, че някой е направил пожар под нас и мъжа ми хукна надолу из дерето. Нямаше го достатъчно дълго за да се притесня и хукнах подире му. Както и да е, пожар нямаше, някой си горял нещо да гони язовците от другата страна на дола, но минах през едно съседно безстопанствено место. Уплаши ми се окото от боклук, площадка колкото основите на къща зарита с куп! На комшиите е работа явно, две къщи сме там накрая.
    Като няма какво друго, предпочитам да го горя. Не е екологично, но пораженията от емисията едва ли са такива, като от това да се вее навсякъде.

    ОтговорИзтриване
  4. Не искам да обидя никого, ама много сме мръсни. На думи се чистеем само, в тъмното глей кво става. Да не говорим в местата където няма хора и има свобода на действие.

    ОтговорИзтриване
  5. Това не е характерно само за нас (българите). Щом сме успели да омажем вече полярните шапки, плюс космоса, в който се реят неизброимо количество отпадъци, едва ли трябва да се впечатляваме от натрупани торби с боклук насред гори и полянки.

    И там е проблемът - ние не се впечатляваме. Освен екстремните природозащитници, но те носят повече вреда, отколкото полза с инфантилните си позиции и псевдоинтелектуални брътвежи, както и утопичните им надежди - където всички ще се обичаме и ще почистим света, като нито един няма да се натовари повече от съседа си, докато чистят.

    Това обаче е една от темите, в които не мога да взема крайно решение и не мога да взема страна. Отвсякъде се вижда агресия и досега не съм чул теза, която да е приемлива. Няма как да е идеална и удовлетворяваща всички страни, само да е приемлива, но засега такава няма. Някак си няма компромис, което ни касае само нас. Защото природата постоянно ни демонстрира на какво е способна, когато я ядосаме твърде много. Ние с нея не можем да правим сделки, само помежду си. Мисля, че е време хората да започнат да правят точно това.

    Компромиси между екстремистите, корпорациите, потребителите, които в краен момент да донесат някакво решение, с което да овладеем нарастващото замърсяване. Знам, че и аз редя само общи приказки, ама сериозно нямам никаква идея какъв ще да е този компромис, който ще ни позволи нещо такова.

    ОтговорИзтриване