сряда, 13 юли 2011 г.

Оприличаване

Не съм безгрешница
на която очите са кристал
само да са точка на ръцете
юмрука да ги стиска
като коронния овал
накрая празни да са двете
след нарисуван идеал
някак по пътеките грешах
прескачайки уж локва кал
крадях си песни, мигове
слагах на пиедестал
заграждах часовете
минутите играеха безспир
бяха чужди, някак си надвзети
вчера играеха си пир
днес парцаливи години клети
Не съм безгрешница
която блести
днес не искам никакви звезди
една искра до мене да ми свети
по мъничка пътека да вървим
да си стискаме ръцете.

Васил Найденов - Тишина

Няма коментари:

Публикуване на коментар