Чуваш ли думите ми немида говорят
и душата леко да ти шепне
да гъделичка, ходи
оставя дупки
като макове червени
да изгарят
също
като снощния повей
от погледа на твоите полета
а аз като хлапак
на пръсти се повдигнах
да скъсам мак
но се опарих.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар