петък, 22 юли 2011 г.

Живот назаем

Вече свикнах с лошите новини.
Явно ни е черта да ги харесваме. Иначе не биха ги пръскали наред като маково семе. Никоя медия, сайт или наподобяващо такъв не би си хабил времето, нетното пространство или хартията и мастилото, ако не е сигурен в пласираното и'. А и май действителността не боли.
В последно време забелязвам, че доста хора посягат към самоубийство. Не мога да събера всички, но щом съм започна този пост значи има нещо запечатано в мен.
Винаги съм казвала, че живота е като птица и не се знае кога ще отлети но тези два ме поразиха.
Първият е някакъв мъж, който се е обесил защото е останал безработен. Веднага някой ще ревне, ми държавата, правителството. Така е. Държавата ни прилича на разградена кошара с овце, за които на никой не му пука. Влизат, излизат, стават въртоглави, все си е тая.
Питам се, къде остана милостта, добротата или нещо доближаващо го. Дали между роднини, близки или комшии там няма две думи на кръст за кураж. Казвам думи, защото при стиснатост на такива за пари не може да се говори. Нали никой няма да си помисли друго при загуба на работа. Или ще се сбират да оплакват и скрито да клюкарят

Вторият случай и който вече стана причина да започна да пиша е друг който се хвърлил пред влак. Чакал там, нарочно.

Мога да призная, че съм имала тежки моменти. Някак една факличка ми е светила да изляза напред. Няма да редя на кантар кой колко ме е подпирал и помогнал. Щом съм тук значи съм успяла.
Но в мен се заражда едно нещо. Обществото и хората ни с времето се разболяват от една студенина, безучастност,безразличие и безтегловност в собственото си състояние.
Кой ще ме обори в противното?
Дали отделни лица от групи в големите мрежи, които се събират за подписи и за които не се знае какви действия имат в действителност.
Или утре поредната медия с новината, че еди кой си... и се свършил. Но те толкова зачестиха. А те си ги публикуват като топли мекици за закуска.

Всеки се е завайкал по някаква причина/ политическа, гражданска, лична/, че няма деца в държавата, на думи ми се струва. Защо казвам това. Не можем да опазим животите, които имаме а желаем появяването на нови. Ама не знаем защо ни са.
Или по точно ще видим в новините. Те за рейтинг наслагват всичко. Дори послъгват понякога, но малко. Особено за някои новини.

пп- Поста е лично мнение и няма за цел да оборва друго такова. Нито цели да обиди някого лично.


3 коментара:

  1. Руми, даже и опит няма да правя да те оборвам, защото и аз съм на същото мнение!

    ОтговорИзтриване
  2. Руми, самоубийството не е решение или изход, а бягство (изключвам варианта когато е вместо забранената евтаназия). Проблемите си остават за тези след теб, дори стават още по-тежки. Но понякога отчаянието е много голямо и особено гарнирано със самота и безразличие от околните, води до тази стъпка.
    Не е болно място само при нас ...

    ОтговорИзтриване
  3. Magiosnika, точно затова писах послеписа, не бих желала оборване точно на тази тема.

    Точка,това самота и безразличие е нещо което сякаш расте. А аз някак не гледам много надалеко, че съвсем ще се замотая

    ОтговорИзтриване