А бе две годинки, какво толкова

От няколко дена се мъдря и се чудя какво да напиша за днес. Не е кой знай какво. Някаква си две годишнина. Можех както обичам да казвам някъде:), да се направя на улава и да подмина. Какво толкова, не е човек. А и рождените дни са одъртяващо нещо. Все едно да хвана въжето и да бия камбаната, че имам доста бели коси ха ха ха.
От друга страна, някой все ще ровене в архива. Не, че като "одъртял блогър " ми дреме на драсканиците и скритите мисли, ама все пак не съм платката на компа. Всеки ден пускам по два поста да си Обърквам гостите а сега ще си тургам сливи в устата. Оф бе, щипки на пръстите.
Та съвсем официално. Объркваща работа днес прави две години от как ви е забъркала. Вас всички гости, които случайно или нарочено се по обърквате с нея.
Какво вписвам в нея ли ? Ами под редовете на написаното се чете. А и няма претенциите да се качва на някакъв пиедестал. Единственото за което понякога се опитваме да приритваме е чувството за собственост на нашите драсаканици.
Обикновен ден някакъв. А, песен има в блога. Тортите както знаете не ги умея. Айде днес да не е чужда :)

Днес пак ще почукаш
на мойта врата
през ключалката търсиш пролука
за секунди отнесено ще вдигнеш глава
няма панти дори, само надпис
заповядай,от тука.

Благодаря ви !

пп.Предпочитам да ви усещам поздравите и спирам коментара днес.:)