петък, 5 август 2011 г.

Сметка

Днес исках да те наредя по сметка
не пориви политнали и цветни
преситена и пълна с тях, не разрешаваш
ни тихо, ни гласно да се разбунтувам
хвърлям или поне да трия
като затънем всяка вечер, пак до шия
уфтиш с мен, съгласна си
ще чистим, пренареждаме
а сутрин друго ми нареждаш
сложила пет, шест катинара не разрешаваш
метлата да стоваря
гледаш твоя изток, като изтукана птичка
ахаааа да полетиш, но те тежат нали
сякаш са измислени
но в твоят натрупан облак сутринта
не се усеща земното
чертаеш по небето образи
чак до вечерта
но с моята изранена тъга
и пак заспиваме натежали с надежда
че някой ще размести за да седне
без да ни оглежда
а на сутринта натъпкано-самотни
се караме
ти Душа искаш да запазиш образ
Аз искам да го трия
да дойде тук или да угасне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар