ако чакам да политна
за какво ми е тяхната красота
неземна и без сърце
нима за миг ще съм принцеса
която тъпче всеки влюбен щрих
а погледът изправен все напред
или в небето
за още паднали искри
или ще ги кича като тапети
за година, две ще пожълтеят
от измислените си цветове
и някак пак сумрачно ще сивеят
в мъка по своето небе
може да ги сложа във ваза
като неполучен вчерашен букет
ще мине ден, някак ще са сгазени
като изгубено сърце
дали да ги поставя в забравена тетрадка
между листите да ги опъна да цъфтят
ще палнат ли огънче в забрадка
или фунийка ще духа снежинки да летят
а може покрай тях да съм забравила звездата скрита
за която вчера буйствах, бягах, даже пях
нима за нея трябва да политна
или душата да разголя със замах
да я слагам в шепи, гола
да и кажа да върви поне веднъж
да си хвърли тая дрипа, която шихме скоро
там някъде е, пътя дръж
застани душа до нечии очи сънувани
пусни две, три шарени искри
да светнат като звезди бленувани
и пак при мене се върни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар