да се снишаваш
като оня скромен синец
по мен, не си
дори и клечка кибрит
която днеска пламва
за утре няма си барут
и нея ти не си
когато те сравнявам със слънца
не светваш сутринта
и вечер с луната да си лягаш
цветето което откъснах
като мислех че ще те пренеса
не си
дори в камъчето което пак се спънах
и се заби в кракът ми
но не остана
не си и оная гола дреха
която винаги нахлузвам
да се покаже всичко подредено
като одрана рана
седиш от другата страна
не си и вересия
да те взимам днес
а утре да ми искат лихва
луничката си нова проверих
и там не си
загубих се да търся
и се скрих в не си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар