вторник, 23 август 2011 г.

На прицел

Винаги съм била върл противник на диетите. Все съм си мислила, че една диета трябва да се налага по здравословни причини и под лекарски контрол.
Също така начина на живот не го прави храната, която влиза. Прави всичко онова, което излиза от устата и става на действия.
А храната е само източник на поддръжка на тялото до доказването на нейната вреда с факти. Когато казвам факти това значи медицински изследвания, които доказват увреда на всеки организъм по отделно.
Не ми е ясно защо голяма част от хората си мислят, че като спрат някои видове храни ще станат тънки като фиданки. Или ще пращят от здраве. Здравето е някакво движение, спорт и гимнастика, които ние сме отписали.
А аз мога да заявя, че зеленчуците които така са препоръчани за фина фигура са доста трудни за смилане на корема. Поне за моя.
Разбирам само онези, които от малки се отвращават от месо, както и аз от някои храни. Но не и да се отрича даден продукт като храна.
Разрових из нета и намерих начин на живот наречен веганство. Не, че имам за цел да го отричам. Но да не ядеш и използваш дадени храни и неща за да спасяваш планетата на мен ми звучи налудничаво.
Планетата надали ще се спаси от това. Според мен индустрията без контрол и замърсяването на околната среда е по-голяма причина за размисъл.
После като се доразрових разбрах, че някои от тях и децата си поставят там преди да са пораснали, защото така смятат.
Дойде ми нанагорно въпреки доводите им за здраве.
А и ако погледнем животните в природата, те не ядат ли месо? С разликата, че го правят за да оцеляват и сякаш имат някаква мярка.
Също така виждали ли сте някое животно да умира зорна. Аз видях само веднъж и то от любов към малкото си, но това е друга тема. А това да си втълпиш, че като не се храниш и отслабнеш ще те хареса целия свят. Или ще станеш толкова красив, че ще те заглеждат като опулени, е някакво оазисче. Ама само за малко. И ако не се завърнеш в реалноста, знаеш какво може да се случи нали.
А колко му трябва? Малко по балансирано хранене. Здравословно, според джоба. Фитнес ако те влече и имаш трийсетина лева за карта. А и телевизора предлага упражнения и можеш да побягаш сутрин, нали.
И най-вече децата да избират сами начина си на живот. Не по наша -чужда принуда или внушение.

3 коментара:

  1. Движение му е майката! Такива михлюзи като мен, дето живяха неразумно и сраха отгоре си - да си берат гайлето...Но тия, младите, дето по цял ден висят на компютрите - не е работа.

    ОтговорИзтриване
  2. И не само движение, Кръстю. Правилното дишане, културата на хранене също са много важни за една фигура. Като още нещо лично (Румяна напоследък така лежерно ни вади лични изповеди) - моите килограми рядко се променят, без значение дали работя или седя пред компа (задникът ми не е пораснал). Не пазя диети и не разбирам тия, дето ги пазят. Ако ям по три пъти на ден, по график, и не изразходвам почти никаква енергия, мога да стана слон. Ям, когато ми се яде, бавно, колкото ми се яде (организмът знае по-добре от нас какво, колко и кога му е нужно). Закуската ми е плод (просто не мога да ям някакви мазни пържени неща или квото и да е друго, дори при вида на зле приготвена храна от картинки ми се повдига). Когато съм влюбена, почти не ми е нужна храна ;) Като съм изнервена, пия много вода, но храна не слагам в уста (такава храна става отрова за тялото). Храната трябва да се приема в добро настроение и мълчание. Колкото по-проста е, толкова по-малко ядове (дето вика Кръстю). Приготвянето на дадено ястие не бива да надвишава по време неговата консумация (иначе си е чиста загуба на време). Препоръчвам по-малка термична обработка (нека остават витамините) - е, тук не говоря за месо, но аз него не го уважавам много, само ако е прясно и знам произхода му. (то пост да бях написала)

    ОтговорИзтриване
  3. Кръстю и храната е важна :)Когато е с мярка.

    Светле " радини вълнения" ме влекат :)

    А аз понапълнях малко откак останах вкъщи въпреки свободния си режим :) Опитах да се гимнастирам ама явно съм малко мързелива и сега съм доволна така :)

    ОтговорИзтриване