сряда, 24 август 2011 г.

Почти профи- автобиография

Като се заразхождам тук и там все ми се привиждат висшисти. Затова днес съм решила да изпиша многобройните си професии, които нямат част от някой университет. Не се срамувам от тях, но съм считала за ненужно досега ги споменавам.
Първата си професия споменах преди няколко дена. Това беше строителен работник в МВР - строително поделение. Лепях тапети и с това се обучих да се оправям из къщи, не само с тапетите.
Преди това имам няколко месеца като сервитьор в дом за стари хора. Беше за кратко и се загуби. А и не е кой знай какво задължение и работа.
След това идва ред Родопа, или по точно кланицата. Представете си четирдесет и три килограма рошла с гумена престилка. Запасана с бял колан, масат за точене който виси на синджир и от другата страна кания с два ножа. А а а и цигара, тогава пушех. Пейзажа за работа не за пред всички уши. Пак обърках , очи.
Следваща моя и любима професия беше тъкачка. Не знам поради каква причина ми доставяше удоволствие да гоня машините. Така се казва, когато спрат да намериш скъсаната жица и да пуснеш машината по нейния начин.
Малко сгафих със здравето, но ме оставиха бригадирка. Явно съм била добра.
Докато всичко не фалира и аз не лавирах за мое здраве в чистачка.
Дано на някой сега не му се привиждат чистачки :)

пп сега съм в къщи :)

2 коментара:

  1. Ама бояджийка не си била, нали? :)
    Едно време имаше лаф- От развален мъж става бояджия, от развалена жена - медицинска сестра (смях)

    ОтговорИзтриване
  2. Ми малко остана ха ха ха :)
    Строяхме тогава Сега известните кв "Бели брези" гледам стоят един куп хора на последната излята площадка на доста висок етаж и това малко преди обяд. Гледали домашно порно ха ха ха ( мъже )

    ОтговорИзтриване