събота, 6 август 2011 г.

Листата

Когато съм тъжна, леко победена или просто сега не е момента да се бунтувам, започвам да си чертая остров.
Не казвайте, че нямате такъв.
А там наоколо морето е някак друго синьо и даже няма до колене.
Не търся лодка.
Не съм и Господ, да не се намокря.
Водата бяга някъде на път щом аз забързам да стигна до моите листа от червени рози, пръснати навсякъде. Не лист, по лист. С пълни шепи събирам една камара и лягам в нея да си помечтая.

Няма коментари:

Публикуване на коментар