Образ

Пак не бях аз в огледалото. Само веднъж да се погледна и тя изскача да ми напомни, че не е изчезнала в нощта. Винаги преди лягане се опитвам да я прогоня, поне за известно време. Идва ми в повече. Ще ми докара куп облаци с нейния характер.
Аз съм тиха и кротка а тя е буйна и шантава. Търси си правата и място под слънцето, дори и да няма шанс. И като започне, накрая излиза виновна. Така е като не си натиска парцалите, не се строява и не слуша.
Да казваше поне, добре. Защото и мълчанието е противоречие.
Кара наопаки, така се чувствала чудесно. И все и се дивее. Мисли си, че всеки има право да дрънка, подскача и да крещи ако го предизвикват. На това отгоре като загуби се връща при мен разярена да ме обвинява. Ако сме били едно цяло, нямало да е така.
Дрън, дрън.
Хубаво, че я крия от време на време. Досега да са я пратили в полярния, не я понасят. Само, че и него ще разтопи.
Какво е това сърце, бе?! Не спи, не диша, не пие, не яде. Само тупа, сякаш някой ще го чуе. Иска и се. Ама тя е инат!