четвъртък, 8 септември 2011 г.

Малко преди 9

Куку и Таман сложи автомата на гърба и започна да се изкачва по сливата. Те плодовете бяха изпадали, окрадени или вече изгнили така, че нямаше какво да пази. Най- хубавите с печат бяха заминали за сливовица, което беше девиза и това му даваше свобода на действие.
Само тия големи шипове му деряха дочения гащеризон, направен във фабрика " Еднакви като дрянки", но и това си беше условие.
Дявола го пощипваше да облече нелегалния си дънков костюм, но не посмя. Оня щеше да се развика като заклано прасе за Коледа. Само къде, прасето ще е той. С дънки разсейвал политическия статут на тази слива. Не, че нямаше и други. Дори млади, разклонени и даваха разни еднотипни плодове. Обаче тази слива му беше определена по петилетка и това е. А на него му е все едно колко листа има и колко клонаци.
Беше на еди коя си. Трябваше само да я изкачи, да и почеше клоните, намести листата и да стреля с автомата от върха. После като слиза може и като бързия влак. Само, че оная искаше като бавния. Оня който пътува дванайсет часа и ти смъква куфарите, палтото и потта два часа след теб.
Бавно взе да се опъва нагоре и автомата леко го пляскаше по младите му мускули. Един шип се заби и кръвта му и замина в миналото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар