един до друг потъркваха крака
мидички подрънкваха им слято
докато не паднаха листа
сега есента ще ги разделя
в тъмнина с вериги и в ъгли
лъчите няма да споделят
дори и въздуха който вече не гори
а на другото горещото лято
ще са стари, напукани със сламки в очи
нови ще се заравят и ще се гледат пряко
те не знаят, ще се погледнат ли дори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар