понеделник, 5 септември 2011 г.

Мисли на коне

Понякога си мисля тотално да се изключа.
Някак когато пожелая да си натисна копчето и да не усещам. Ако човек беше комбинация от копчета а не от разхвърляни мисли, щеше да е много лесно нали.
А те са като необяздени коне. Леко полудели. Правят каквото си искат. Ходят където си искат. И се хранят с каквото поискат.
По скоро се хранят с мен. Понякога е добре да си храна на мислите. Но по принцип винаги дъвчат лоши неща. Нареждат си какви ли не порции от тръни. А тучните поля, ливади и цветя оставят за някой друг път. Освен ако не ги смажат сами.
И ме разнасят където си поискат. Никога не са ме питали дали боли от миражи. По скоро си редят някакъв точен паваж, който се размества.
Искам копчетата, когато се завърнат от поредната си лудост. Вярвайки вдигам ръката, а те пак са препуснали нанякъде....

2 коментара:

  1. Много хубаво си го казала, Руми (използвала си момента, когато конете са спрели, може би да пият вода).
    Твоите коне поне подлежат на обяздване. А питаш ли ме мен, с моите пеперуди (хвъркат си на където си искат, в непрогнозируема посока, с никакъв шанс за опитомяване). ;)

    ОтговорИзтриване