Така се започва на чисто

В ранното утро тетрадка изпъшка.
Издърпа нагоре изсъхнали косми
и с лъскав поглед химикала зачака.
Мислите луди се бяха съблекли.
Викаха лудо.
Къде е това чудооооо.
На редовете горещи да ходиме бясно.
Тука е тясно.
А химикала си дремеше, глухо.
Писеца не чу, беше се слисал.
По стара любов се беше сащисал.
Тази нова бройка нека почака.
Той не правеше тройка.
Ние също имаме чувства,
ритаха мислите.
Такъв поток ще настане
на белите листи от нашата кръв
и любов.
А химикала ще вържем в зов.
Днес нова се ражда и започва
на чисто.
Започваме ли, с тръпки наблизко...